Община Сливен

Преди 70 години комунистически палачи убиват с чукове Никола Петков

мнйкои
23.09.2017 / 10:07

На 23 септември около 00,15 ч след полунощ е изпълнена смъртната присъда на земеделския водач Никола Петков. Според решението на Народния съд врагът на отечеството трябва да бъде умъртвен чрез обесване, но разсекретени архивни документи от зловещата 1947 показват, че големият демократ е убит зверски с чукове по главата, а след това провесен на въже.

Убийството на земеделския лидер се превръща в един от най-големите грехове на установилия се в България след 1944 година комунистически режим. По ирония на съдбата Петков става жертва на същото правителство на ОФ, създадено и извършило репресии и с неговото мълчаливо и явно съгласие.

Физическото унищожение на земеделеца се превръща в повратна точка за

тоталното смазване на демократичната опозиция

в България и налагане с кръв, насилие, лагери и затвори на червения болшевишки терор за десетилетия напред. С убийството на земеделския водач България повежда в една черна класация – само за 40 години в една българска фамилия заради политика са убити бащата и двамата му сина. Заради партийните си пристрастия загиват либералът, съратник на Стамболов и министър-председател Димитър Петков, а след това и синовете му - земеделците Петко и Никола.

Никола Петков обаче се оказва враг на два режима - на Борис III и на комунистическата власт, олицетворявана тогава от Георги Димитров.

През октомври 1944 г. Никола Петков е в Москва за среща с Георги Димитров и не се съгласява с неговите виждания за управлението на България. В същото време представителят на Държавния департамент на САЩ Мейнърд Барнс идва в София, за да изрази подкрепата на американското правителство за демократичните сили в България.

На 14 август 1945 г. Никола Петков е отстранен от правителството на ОФ. В знак на солидарност напускат и всички членове земеделци.

 

Земеделецът вече е враг номер 1 за комунистите

През януари 1946 г. в София пристига зам.- министърът на вътрешните работи на Съветския съюз Вишински и кани късно вечерта на среща Никола Петков, който отказва с мотива, че нощем се правят заговори, а денем – политика. Разговорът се води на другия ден. Вишински с нетърпящ възражение глас предлага на Никола Петков: „Вие нямате право на каквито и да било условия. Вашата задача е да определите двама души, които ще имат готовност да влязат в правителството незабавно“. Лидерът на земеделците казва: „Аз се подчинявам единствено на разпорежданията на своя народ и на своята организация.“

 

Водачът на опозицията изрича и други съдбовни думи: „Аз си знам съдбата. Тя не може да бъде друга освен тая на моя баща.“

 

На изборите за Велико народно събрание на 27. X. 1946 г. за обединената опозиция БЗНС „Никола Петков“ и БРСДП (обединена) гласуват 1 191 455 души, или 28 на сто от избирателите. В Народното събрание те печелят 101 места, а Никола Петков се оказва непримирим борец за защита на Търновската конституция и демокрацията. Начинът да бъде спрян е един – физическо отстраняване. На 5 юни му е отнет депутатският имунитет по искане на прокурора Н. Стайков. Обвинен е, че заедно с генерал Иван Попов, бивш началник на Военната академия, полковниците Марко Иванов и Борис Гергов и майор Рачо Станимиров е организирал държавен преврат. Следствието започва на 7 юни, на 23 юли е връчен прокурорският надзор, а делото започва на 5 август. На 16 август е прочетена присъдата: „Смърт чрез обесване и да плати 500 000 лева глоба на държавното съкровище.“.

 

Съдебният процес срещу Никола Петков е напълно фалшифициран. Разигран е фарс, който остава далеч от правния мир. Главният „идеолог„, персоналният враг и отговорният за убийството на земеделския лидер е комунистическият вожд Г. Димитров.

 

На процеса е допуснат да присъства един от помощниците на американския посланик Д. Хорнър. Той свидетелства, че Никола Петков се държал „изключително достойно“. А двама чуждестранни кореспонденти описват така реакцията на земеделския водач след като му прочели смъртната присъда: „Председателят на съда прочете присъдата с тежък глас: НИКОЛА ПЕТКОВ, В ИМЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ВИЕ СЕ ОСЪЖДАТЕ НА СМЪРТ ЧРЕЗ ОБЕСВАНЕ! … Осъденият възстанови цялата си смелост на борец. Той се сви като пред скок, лицето му пламна от гняв:

 

„В ИМЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД?!“

 

Останалата част от присъдата нямаше значение за него! Но тези думи той не можеше да приеме! Той можеше да се примири със своята собствена смъртна присъда, но не и с тези думи, които бяха осъдителни за неговата страна. И със силен глас извика: „ НЕ, НЕ В ИМЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД! ВИЕ МЕ ИЗПРАЩАТЕ НА СМЪРТ ПО НАРЕЖДАНЕ НА ВАШИТЕ ГОСПОДАРИ В КРЕМЪЛ.“

 

На 14 август 1947 г. Никола Петков изрича последната си дума: „СКРОМЕН ПОЛИТИЧЕСКИ ДЕЯТЕЛ, АЗ НЯМАМ ПРАВОТО ДА СЕ ОПЛАКВАМ, ЩОМ ДВАМА,ПРИЗНАТИ ОТ ВСИЧКИ ЗА ГОЛЕМИ БЪЛГАРИ, ЗА ГОЛЕМИ ДЪРЖАВНИ МЪЖЕ – ДИМИТЪР ПЕТКОВ И ПЕТКО ДИМИТРОВ ПЕТКОВ – БЯХА УБИТИ КАТО ПРЕДАТЕЛИ НА СОФИЙСКИТЕ УЛИЦИ.“

 

Присъдата е прочетена на 16 август 1947 г., но два дена по-рано, на 14 август 1947 г., се провежда разширено съвещание на ЦК на БРП / к/. По точка втора – „Политически изводи от процеса „Никола Петков“ – доклад изнася една от мракобесните фигури на комунизма Вълко Червенков: „Процесът срещу Никола Петков даде обилен материал за разобличаване на неговото реставраторско и контрареволюционно лице и на цялата противонародна политика на опозицията и по-специално на БЗНС „Никола Петков“.

70 години след убийството на Никола Петков комунистите, преименувани днес на социалисти, все още не са се извинили за смъртта му.

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев