Днес е най-светлият празник – Възкресение Христово!

Възкресение Христово
24.04.2011 / 08:00

Възкресение Христово, Великден е най-големият празник за вярващите православни християни. Чества се всяка пролет в продължение на три дни от неделята след Цветница. Датата му е подвижна, тъй като зависи от първото пролетно пълнолуние за съответната година.

По традиция подготовката за празника започва 10 седмици преди Възкресение, в които църквата подготвя вярващия християнин за тържеството на духа над плътта - победата на Исус Христос над смъртта. Седмицата от Цветница до Великден има особено значение в православния празничен цикъл и се нарича "страстна неделя", означаваща страдание.

Нарича се още и "Велика седмица". Това са последните дни от земния живот на Исус. Седмицата след великия ден се казва Светла седмица, защото възкресението на Христос донася просветление за всички. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, като точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението с думите "Христос Воскресе". При обявяването на Възкресението, свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си.

Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма "Св. Възкресение", при слизането на Благодатния огън.

По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание. Червените яйца са символ на христовата мъченическа кръв, а козунакът е символ на агнеца божий - Христос.

Момите и момците на този ден се появявали на тях с новите си дрехи. Между Великден и Петдесетница хората продължават да се поздравяват с поздрава "Христос Возкресе". Вековна традиция за празника е на трапезата да присъстват боядисаните яйца. За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които приемат причастие на Великден - след това. Най-радостен в семейството е този, на когото яйцето остане здраво - той ще бъде здрав през годината. Характерни за Великден са и козунаците, чиято история е от три столетия. У нас козунаците се приготвят след 1920 г, и то първо в градовете. На празничната трапеза присъства след дългия пост и агнешкото месо.

 

 
 

Copyright © 2008-2014 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев